Язовир Белмекен и езерата, до които не стигнахме..

Тръгнахме от Велинград с идеята да разгледаме Якорудските езера…но си останахме само с идеята, като това беше само началото на това не толкова минало по план пътуване.

И в крайна сметка по пътя за езерата стигнахме до тук.. 20-тина см сняг, а ние по къси гащи и с летни обувки, въобще не подозиращи за нещо подобно в комбинация с 25-30те градуса прекрасно време 😀 

Та отказахме се от езерата, решихме да тръгнем надолу, като бяхме прочели че има няколко водапада, до които се стига от пътека започваща от пътя, НО и до там не стигнахме.. посредата на пътеката бяхме любезно и безобидно блокирани от стадо бикове и крави, колкото и нелепо и смешно да звучи 😀

Продължихме към язовир Белмекен, е.. до там вече успяхме да стигнем и всичко беше наред. 😀

..всичко беше наред, докато не си тръгнахме и се доверих на навигацията, която ме прекара по някакво подобие на път, където може би е имало асфалт преди 30-40 години, но не и сега.. 😀 Други коли нямаше, само ние и няколко съмнителни субекта, които изчакахме 20-тина минутки да си преместят дървото от шосето, за да можем да минем.

Та равносметката е че, не видяхме почти нищо от това, за което бяхме тръгнали, убихме се от път минавайки 30км за около 2 часа с колата, като по едно време обмислях да спра и да остана там завинаги, тъй като ми стана жал.. 😀 Бях готов за битка с бик, която разбира се ако се беше състояла сега нямаше да пиша това.. 😀 и общо взето това е, но пък ако всичко беше минало както трябва надали щях да помня пътуването така както ще го помня сега 🙂